Въздушна тревога?! Хектор и Кира знаят кога свършва
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
6 август 2022 година
В Харкив вият сирените - въздушна тревога. Започва вечерта.
Забавно е, че Хектор от първите секунди на сирената тича в банята. По-изпълняващ наредбите украинец мъчно ще намериш.
А Кирюха незабавно млъква. Въобще, тази птица бърбори като диша. Човката й не се затваря. Особено обожава да хвали себе си. „ Кирочка е красавица, положително момиче, златно птиче… “ И по този начин – часове наред.
Но с началото на въздушната паника притихва и мълчи през цялото време докато трае обстрелът. И най-интересното е, че когато папагалът отново стартира да бърбори – това е тъкмо краят на бомбардировките. Можем да слагаме чайника и да пием чай.
При това тя стартира да приказва десетина минути преди формалния отбой на паниката. Какви е този механизъм – не е ясно, само че значимото е, че работи.
Щом Кира още веднъж стартира да разказва каква шеметна птичка е тя, Хектор излиза от банята, надълбоко въздиша и ляга на постелката си.
Докато пишех тези редове, Кирюха взе да бърбори, а Хектор излезе от банята.
Харкив, към този момент можем да пием чай. Моите животни нито един път до момента не са сбъркали.
9 август 2022 година
Тази заран срещнах във входа нашата чистачка и портиерка. Миеше пода на партера.
Смутих се – мислех, че тя от дълго време е отпътувала. Засрамих се – аз към този момент от един месец съм в Харкив, а нито един път не съм плащала за чистенето във входа.
– Ой, Михайловна, споделям. – А вие се трудите?
– Здравей, миличка, усмихва се Михайловна (бащиното име на дамата – бел. прев.), – Да, пристигам понякога, че другояче по какъв начин ще я карате тук без мен?
Спретната такава женичка, дребна – някъде към 65-годишна.
– А какво става с вашата заплата? – запитвам. – Че ние тук в този момент останахме най-вече десетина апартамента.
– 12, – строго прецизира Михайлова и прибавя: – Че каква ти в този момент заплата, нали е война…
Оказва се, че тя „ просто по този начин “ няколко пъти седмично минава през нашия вход – мие асансьорите, полива цветята по площадките - „ да има живот “.
Преглъщам буцата в гърлото.
Протягам и 100 гривни (примерно 5 лв. – бел. прев.): " простете, че толкоз малко, е, може би ще се почерпите със сладолед най-малко “. И се усещам ужасно неуместно.
Михайловна не желае да ги вземе, противи се. Пъхвам банкнотата в джобчето й.
Връщам се от мама, а тя – представете си! – измила пода пред входната ми врата.
Питам: Че за какво трябваше, за бога!
А тя:
– Нищо, миличка, не ми е мъчно, а на теб ще ти е прелестно – чистичко, като че ли няма никаква война, като че ли отново е мир “.
Не се сдържах, разплаках се.
И знаете ли какво? Тази страна никой няма да я победи.
Чувате ли, изчадия адови? Серящи и плюскащи на едно и също място, крадящи дамските гащи и стрелящи по старците!
Можете да ни окупирате, да всявате боязън и смут, можете да хвърляте бомби върху спящия град, но…
Но не е допустимо да ни успехите.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
6 август 2022 година
В Харкив вият сирените - въздушна тревога. Започва вечерта.
Забавно е, че Хектор от първите секунди на сирената тича в банята. По-изпълняващ наредбите украинец мъчно ще намериш.
А Кирюха незабавно млъква. Въобще, тази птица бърбори като диша. Човката й не се затваря. Особено обожава да хвали себе си. „ Кирочка е красавица, положително момиче, златно птиче… “ И по този начин – часове наред.
Но с началото на въздушната паника притихва и мълчи през цялото време докато трае обстрелът. И най-интересното е, че когато папагалът отново стартира да бърбори – това е тъкмо краят на бомбардировките. Можем да слагаме чайника и да пием чай.
При това тя стартира да приказва десетина минути преди формалния отбой на паниката. Какви е този механизъм – не е ясно, само че значимото е, че работи.
Щом Кира още веднъж стартира да разказва каква шеметна птичка е тя, Хектор излиза от банята, надълбоко въздиша и ляга на постелката си.
Докато пишех тези редове, Кирюха взе да бърбори, а Хектор излезе от банята.
Харкив, към този момент можем да пием чай. Моите животни нито един път до момента не са сбъркали.
9 август 2022 година
Тази заран срещнах във входа нашата чистачка и портиерка. Миеше пода на партера.
Смутих се – мислех, че тя от дълго време е отпътувала. Засрамих се – аз към този момент от един месец съм в Харкив, а нито един път не съм плащала за чистенето във входа.
– Ой, Михайловна, споделям. – А вие се трудите?
– Здравей, миличка, усмихва се Михайловна (бащиното име на дамата – бел. прев.), – Да, пристигам понякога, че другояче по какъв начин ще я карате тук без мен?
Спретната такава женичка, дребна – някъде към 65-годишна.
– А какво става с вашата заплата? – запитвам. – Че ние тук в този момент останахме най-вече десетина апартамента.
– 12, – строго прецизира Михайлова и прибавя: – Че каква ти в този момент заплата, нали е война…
Оказва се, че тя „ просто по този начин “ няколко пъти седмично минава през нашия вход – мие асансьорите, полива цветята по площадките - „ да има живот “.
Преглъщам буцата в гърлото.
Протягам и 100 гривни (примерно 5 лв. – бел. прев.): " простете, че толкоз малко, е, може би ще се почерпите със сладолед най-малко “. И се усещам ужасно неуместно.
Михайловна не желае да ги вземе, противи се. Пъхвам банкнотата в джобчето й.
Връщам се от мама, а тя – представете си! – измила пода пред входната ми врата.
Питам: Че за какво трябваше, за бога!
А тя:
– Нищо, миличка, не ми е мъчно, а на теб ще ти е прелестно – чистичко, като че ли няма никаква война, като че ли отново е мир “.
Не се сдържах, разплаках се.
И знаете ли какво? Тази страна никой няма да я победи.
Чувате ли, изчадия адови? Серящи и плюскащи на едно и също място, крадящи дамските гащи и стрелящи по старците!
Можете да ни окупирате, да всявате боязън и смут, можете да хвърляте бомби върху спящия град, но…
Но не е допустимо да ни успехите.
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на локалния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.
Превод Валентина Ярмилко
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ